"Земя" не се посочва от критиците като един от върховете в творчеството на Емил Зола; при всеки преглед този роман е засенчван от някой друг - по-ярък, по-популярен - и остава скромно по-назад в дългата поредица от шедьоври на плодовития първомайстор на натурализма. Но тъкмо в тази съдба на романа има нещо сродно с характера на самия Зола - чужд на парадния блясък и на славолюбивото себеизтъкване. Всичко това сякаш е предопределено още от фамилното му име. В оригиналното си звучене (баща му произхождал от Венеция) то е Zolla, което на италиански означава буца пръст. Земен по име, Емил Зола до края на живота си остава верен на своето земно вдъхновение и с цялото си творчество страстно доказва наличността на патос и поезия в привидната сивота на простите житейски делници.