ГЛАВА I

Пери Мейсън крачеше из кантората си напред-назад с набръчкано от мисли чело, пъхнал палци в жилетката си.

 

- Казахте 14:00 ч, Джексън? - попита той помощника си.

- Да, сър, казах й да бъде точна.

- Вече петнадесет минути закъснение! - Мейсън погледна раздразнено ръчния си часовник.

 

Дела Стрийт, неговата доверена секретарка, вдигна очи от книжата пред себе си и попита:

 

- Защо не отказахте да я приемете?

- Защото искам да я видя. През главата на адвоката трябва да минат цял куп най-обикновени престъпления, докато попадне на нещо изключително. Естеството на този случай е такова и искам да се заема с него.

- Може ли някога убийство да бъде безинтересно? - попита Джексън.

- След като през ръцете ти са минали толкова много, мъртъвците остават без значение, а живите са, за които трябва да държим сметка.

- Но нали това все пак не е убийство? - отправи му недоумяващ поглед Дела.

- То е само догадка. Не желая да бъда повикан при свършен факт. По-добре е да бих могъл да го предотвратя. Обичам да се ровя из мотивите и омразата на хората. Убийството е кулминационна точка на човешката омраза, както бракът е върховен момент на любовта, и на всичко отгоре омразата между хората е много по-силна от любовта.

- Много интересно... - промълви тя, като му отправи изпитателен поглед.

- Без да й отговори, Мейсън замислен поднови крачките си.

- Разбира се - продължи след малко той с механичната монотонност на човек, мислещ гласно, - това, което трябва да се стори, е да се предотврати убийството, ако интуицията не ме лъже. Моят съдебен опит ме кара да гледам нещата и от друга страна; какъв странен случай ще бъде, ако сомнамбул извърши убийство, без да съзнава нищо от деянието си. Няма да има никаква злонамереност, никаква предумисъл.

- Но - изтъкна Джексън - трябва да убедите и съдебните заседатели, че клиентът ви е действувал точно така.

- Та племенницата не може ли да стори това? - спря се изведнъж Мейсън, широко разкрачен, отправил войнствен поглед към помощника си. - Не може ли тя да свидетелствува, че спейки, вуйчо и е ставал от леглото, вземал е кухненския нож и си е лягал с него?

- Така е. Тя би заявила това.

- Е, добре, какво повече искате?

- Нейните думи може да не удовлетворят журито.

- Защо не? Нещо да не е в ред у нея?

- Тя е малко странна.

- Красива?

- Да. Има обаятелна фигура и, повярвайте ми, облича я така, че да я изтъква.

- На каква възраст е?

- Не повече от двадесет и три-четири.

- Разглезена?

- Да, бих казал.