Още едно свидетелство за атомния ужас

През 1966 г. след цели две десетилетия от атомния ужас в Япония излиза от печат романът на известния писател Масуджи Ибусе "Черен дъжд". Върху развалините на Хирошима и Нагасаки, станали жертва на най-чудовищната военна жестокост в историята на човечеството, се издигат вече нови модерни градове. В тях расте младо съвременно поколение, което знае за атомната бомбардировка от разказите на малкото оцелели очевидци, от книгите и учебниците по история. Зловещата сянка на атомната гъба то познава само от снимките и филмите.

 

Двадесет години са необходими на Масуджи Ибусе, за да подготви своите неоспорими доказателства за неподдаващата се на никакви сравнения жестокост. С романа си "Черен дъжд" той сякаш окончателно обезврежда бомбата в душата си, онази, която от осем часа и петнадесет минути на ясното августовско утро на 1945-а години наред заплашва да избухне.

 

Масуджи Ибусе е един от най-талантливите творци на съвременната японска литература. Роден през 1898 г. в село Камо, префектура Хирошима, той от ранно детство проявява интерес към литературата и живописта. Първите му литературни опити са в областта на поезията. По-късно, вече като студент във Факултета по английска литература в токийския университет Васеда, Ибусе започва да пише есета, разкази, повести. Произведенията му получават високата оценка на литературата критика, която го нарича един от най-японските японски съвременни писатели. През 1960 г. Масуджи Ибусе е приет за член на Академията по изкуствата, а през 1966 г. е удостоен с високото отличие - Орден на културата.

 

Ибусе е автор и на много романи, сред които е и неговият своеобразен шедьовър "Черен дъжд."

 

По време на Втората световна война писателят е мобилизиран и изпратен с частите на окупационната японска армия като военен кореспондент в Сингапур. След двегодишна служба Масуджи Ибусе се връща в Япония, в родното си село. Там го заварва атомната бомбардировка на Хирошима.