На 26 юни 1864 г. на борда на движещата се с пълна пара яхта „Дънкан“, под командването на капитан Джон Mанглс, са шотландският лорд Едуард Гленарван, съпругата му Елена и майор Mак Набс, близък роднина на лорда, които пътуват на екскурзия. Изведнъж до яхтата се появява голяма акула. Тя е уловена от екипажа, а в стомахаѝнеочаквано намират бутилка с документи. Това са писма на корабокрушенци написани три езика: английски, немски и френски. Водата силно е повредила безценните документи и текста не може да бъде прочетен. Но сравнявайки буква по буква текста от различните документи, лорд Гленарван и капитан Манглс успяват да възстановят посланието. В писмото е написано, че капитан Грант и двамата му моряци, които са оцелели след катастрофата на шотландския кораб „Британия“, са се спасили около 37-ия паралел на южното полукълбо в областта на Патагония. Тримата са били заловени от жестоките индианци и молят за помощ.

Лорд Гленарван решава реши да помогне на съгражданите си и иска от Британското Адмиралтейство да изпрати спасителна мисия. Едновременно с това, Гленарван дава обява във вестника, с надеждата, че някой ще бъде в състояние да му предостави допълнителна информация за Хари Грант. На обявата отговарят децата на капитана, Мария и Робърт, които в продължение на две години не са получили някакви новини от баща си, и смятат, че е той е загинал в океана. И сега – неочакваната новина, че може би, капитан Грант е жив, и има надежда да бъде спасен! Уви, лордове на Адмиралтейството отказват на лорд Гленарван да изпратят помощ. Тогава, по предложение на лейди Елена, решават да отидат сами да търсят капитан Грант с яхтата „Дънкан“.