Романа„Разгром” е предпоследния от двадесетте романа в цикъла „Ругон-Макарови”. Той е бил замислен от Зола още през 1869 г. Първоначално писателят решил да напише роман за италианската война през 1859 г., описвайки войната такава каквато е. Но след Френско-пруската война от 1871-1872 г. Зола замислил „роман за разгрома”. В 1890 г. плановете на писателя добили следния вид: книгата „Война” трябва да описва „разходката на един господин около блокадата и Комуната”.

Зола работил над романа около 15 месеца. Първоначално той е публикуван във вестник „Популярен живот”, а като отделна книга е издаден през лятото на 1892 г. От този ден неговите переводи са се продавали в 11 страни. Успехът на романа бил огромен, а популярността на Зола нечувана.

Сам Зола описва съдържанието на своето произведение така: „Това не е само картина на войната, това е падението на династията, това е изчезването на определена историческа епоха”.

Френско-пруската война слага край на серията „Ругон-Макарови, унищожавайки Втората империя. С нейния край завършва и историята на династията. Зола възприема събитията като страшна катастрофа, от която може да загине Франция. Социалните проблеми в романа са свързани не толкова с Френскко-пруската война, но и с политическите събития от края на 80-те години – изострянето на международната обстановка в Европа и заплахата от нов държавен преврат и установяване на военна диктатура във Франция. В романа Зола намира възможност да изрази своето отношение към всичко това.

Разгром е метафора на падението на цялата нация. Зола е поставил пред себеси целта да разкрие причината за разгрома и да покаже, „защо нацията с такова героично минало неудържимо се е приближавала към Седан”.

Сражението под Седан е генералното сражение във Френско-пруската война, своеобразна кулминация на войната. Френските войски били разгромени, Наполеон ІІІ попаднл в плен. Поражението на французите било предрешено…