„Врява и безумство“ е един от шедьов­рите на Фокнър. Заглавието е цитат от „Макбет“ на Шекспир, а четирите отделни къса в този полусъзнателен неконвенционален роман принуждават сериозните читатели да сравняват писането му с модернистичните похвати на Джеймс Джойс и Марсел Пруст. „Врява и безумство“ започва с разказ през очите на Бенджи: дете идиот, което разбира какво се случва само чрез усещания по аналогия: съчетания от конкретни спомени и впечатления. „Това е книгата, към която изпитвам най-нежни чувства. Не можех да я оставя и никога не успях да я разкажа истински, макар и да опитвах с все сили и бих искал да опитам отново, макар че сигурно отново няма да успея“, признава по-късно Фокнър. Първоначално авторът желае разказите на отделните герои да се напечатат сразличен цвят мастило, но по това време мечтата му е трудна за осъществяване и печатарите просто използват курсив за някои абзаци. По случай 80-годишнината от излизането на „Врява и безумство“ обаче най-сетне книгата излиза във вид, в който вероятно си я е представял Фокнър - с цветен текст.