„Сбогом на оръжията“ отдавна си е спечелил напълно заслужената слава на един от най-ярките жалони по пътя на голямата антивоенна литература между двете световни войни. Днес, когато тази литература има зад гърба си не един и два шедьовъра, романът не е загубил нищо от силата на своето въздействие. Неговото очарование се крие не само в голямата му актуална и сега основна идея - категоричното отрицание на античовешката същност на войната. Продължават да ни вълнуват дълбокото проникване на писателя в най-интимните глъбини на човешката душевност, външно сдържаната, но убедена, непоколебима защита на личността и нейните суверенни права. Поразява ни и зрелостта, с която младият още Хемингуей („Сбогом на оръжията“ е една от ранните му книги) е уловил най-характерните черти на времето и ги е вплел в неразривно единство с чертите на своите герои.