Сюжетите на античните любовни романи не се отличават с особено многообразие. Героите – красиви, като богове, млади хора – се влюбват изведнъж един в друг, женят се тойно, бягат от родителите си, следва раздяла, търсене, намиране, мнима смърт и щастлив край.

„Херей и Калироя” от Харитон (І-ІІ век) е най-ранният изцяло запазен роман. Любовната история е предадена на фона на значителни исторически събития, със стремеж да се идеализира древна Елада.

В „Левкипа и Клитофонт“ от Ахил Таций вече отсъства приповдигнатия тон, а са налице комично-пародийни елементи. Абсолютната добродетел на героите отстъпва пред човешките страсти. Типова характеристика на младите герои е крехката им възраст. Обикновено тя не се назовава, но със сигурност героите са връстници на по 15 – 16 години.

Ахил Таций по всяка вероятност е работил в Библиотеката или в Лицея в египетска Александрия, тъй като е известен още като Александрийски. Част от действието в романа протича на територията на древен Египет, а авторът засвидетелства очевидни познания за земеделието по разливите в долното течение на Нил. Романът е написан през втори век. Някои изследователи го датират към 139 г.