Една история на съвременна България ще бъде наистина възможна, след като ще появят: мемоари, които да открият интимната и психологическата страна на събитията; монографии върху развитието на стопанския ни живот и на държавните ни учреждения; обширни изследвания на епохата на Възраждането, в което се крият новите избори на българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване; и най-сетне - истински разобличения за политиката на големите сили, които са упражнявали тъй като често решаващо влияние върху съдбините на България. При отсъствието на тези данни може да се говори за едно систематическо изложение на събитията подир Освобождението, но не и за историята, която да отговаря на изискванията на един научен метод
Ето, старите действия умират, да са оставили никакви писани без възпоминания; от техните разкази ce образува само едра устна традиция, която ще загуби у потомците c всичките преувеличения и багри, които могат да й придадат политическата страст. Колкото за монографиите, които трябва да спомогнат, за да се освети взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура - духовна и материална - и те за скоро време не могат да се очакват; както ще трябва да мине време, догдето ще сдобием и с една история на Възраждането.”
CимеонPaдев