Действието на романа се развива през XVIII век в Тревненския балкан и Търново. Основният конфликт в него е между аянина Юмер бей и войводата, даскал Тодор първият - преситен от разкош и удоволствия, със скептична, анализираща мисъл,вторият - тежко ранен, на границата между живота и смъртта, между съновиденията и действителността. Беят и войводата са самотни мъже. Дори близостта на жените, които ги обичат, не може да стопи самотата им, защото техният смъртоносен двубой се води във висшите сфери на духа и мисълта.

Духът на песните и преданията от Тревненския балкан откъсите от стари летописи дамаскини и други архиви материали, вплетени умело и непринудено в художествената тъкан на творбата, динамичният сюжет и стройната композиция правят от романа четиво, което се следи с истински интерес и увлечение.

Димитър Мантов е само един от многото напълно забравени днес български писатели. Една от причините днес да властват озлоблението и дълбокото невежество спрямо българската история се дължи и на непознаването на неговите творби. Време е да си върнем, това което ни принадлежи – творчеството на Димитър Мантов.

Своеобразна е съдбата на Димитър Мантов – по времето на социализма той винаги е бил някак си встрани, макар че книгите му са издавани (но и продавани!) в огромни тиражи.  Това се случва защото Димитър Мантов гледа с разбиране и любов към българската история, а това не е долюбвано от тогавашните властници. Още по-нетърпим, като личност и като творец, става Димитър Мантов след 1989-та. За каква история ще пише и говори, след като историята започва от тази година, според току-що назначените нови властници...