Имаше в България един селянин, които пасеше свине срещу заплащане, наречен Бърдоква, което на гръцки значи Лахана. Той се грижеше много за свинете, но никак не се грижеше за себе си. Хранейки се само с хляб и диви плодове, той живееше скромно и бедно. Често разговаряше с другарите си и беше явно, че си въобразява големи работи. Хората повече му се надсмиваха, отколкото му вярваха. След това у него, кой знае откъде, се събудиха някакви надежди, той насочи внимание към себе си и почна да се отдава на молитви към бога. После разказваше, че му се явявали светии, които го подбуждали към бунт и властвуване над народа. И понеже разказваше често течи неща, хората на края му повярваха и вече по-иначе се отнасяха с него. Той им откри, че е близко времето, определено за бунт. И така един ден, като каза, че е получил знак от Бога за действие, облече се по-добре, наметна връхна дреха, препаса меч, възседна кон и смело се впусна със своите другари в дела, далече по-големи, отколкото му приличаха. А като разби няколко пъти татарите в Мизия., целият народ тръгна подире му. 

ПАХИМЕР, т. I, VI, 3