Георги Стефанов Митов 1875-1900 пейзаж край Казанлък маслени бои

 

Художник: Георги Стефанов Митов 1875-1900г.

Наименование: Пейзаж край Казанлък-уникална майсторска творба

Техника: Маслени бои върху платно

Размер: 19/23см.

Оформено в перфектна стилна италианска дървена рамка 29/42см.

Състояние: Отлично

Картината има сертификат от проф.Чавдар Попов

Има и идентификация

Разгледайте и другите ми предложения!

МОЛЯ ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!

За София е възможно лично предаване след предварителна уговорка.

За страната ползвайки куриерска услуга, купувача заплаща 10% увеличение върху наложения платеж (данък към НАП).

Изпращам с Еконт с опция преглед.

Попълвам товарителница и ползвате куриерската отстъпка.

Благодаря за интереса, вниманието и разбирането!

 

Георги Стефанов Митов е български художник.

Роден е на 14 септември 1875 г. в Стара Загора като четвърти син в семейството на Стефан Хаджимитов. 

По-късните му години са белязани с приятелството с поета Кирил Христов, с бъдещия художник Георги Евстатиев и с бъдещия хирург М. Морфов. 

През 1889 г. учи в Пловдив, през 1890 г. в В.Търново. 

Интересът му към рисуването е след преместването му във Варна, където се сприятелява с Драган Данаилов. 

Негови учители там са брат му Антон Митов и Петко Клисуров.

Следва италианският период в живота на Георги Митов. 

Заедно с Драган Данаилов се озовават във Флоренция, откъдето с казанлъшкия художник Захари Желев и еленския Христо Берберов заминават за Торино. 

Там, в Академията по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние. 

Дарбата му се откроява бързо, печели дипломи и награди, а през 1895 – 1896 г. е удостоен със сребърен медал. 

В този период създава едни от известните си маслени етюди на девойка с бисерна обеца, италианка, неаполитанец и др. 

Прекъсва заниманията си поради вестта за тежко заболяване на майка си и се връща в България.

В Казанлък създава трите великолепни портрета на брат си Борис, на снаха си и майка си. 

В околностите на Казанлък и близкото с. Енина създава първите си пейзажи, открояващи се с непринуденост и простота, артистичност и тишина, като едновременно в тях личи наситена емоционалност. 

След няколко месеца отново се озовава в Торино. 

Сред тях е и популярното голо тяло „Лукреция Романа“, с което бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр. 

Завършва с отличие Академията и дели златен медал с италианския си колега Бартоломео Баджио.

В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в България с разклатено здраве. 

Летните месеци прекарва в Казанлък, а заради чистия въздух е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово. 

Тук въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство – рисуването на гипсови антични модели. 

През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на туберкулоза. 

Назначават го за учител в Пловдивската гимназия. 

През есента на 1899 г. той е вече на легло. На 26 февруари получава известие от брат си, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в Париж. 

На следващата сутрин издъхва.

Георги Митов умира съвсем млад на 20 август 1900 г., ненавършил 25 години.