Алф Байерле

Немски художник, график, скулптор

Алф Байрле (роден като Alfons Bayrle, също: Alf Singer-Bayrle; роден на 15 декември 1900 г. в Биберах ан дер Рис; † 11 септември 1982 г. в Роталмюнстер) е немски художник и график от модерната епоха.

БИОГРАФИЯ

След военната си служба и участието си в Първата световна война Байрле учи от 1918 до 1922 г. в Академията в Щутгарт при Адолф Хьолцел, Роберт Поетцелбергер, Готфрид Граф, Арнолд Валдшмид и в Училището за приложни изкуства при Хайнрих Кьорнер и Фридрих Шнайдлер. Приятелството му с Вили Баумайстер и Оскар Шлемер също започва по това време, въпреки че той участва в неговия триаден балет едва по-късно в представлението в Париж през 1932 г.

През 1922 г. се премества в Мюнхен и продължава обучението си до 1925 г. Там той учи при Франц фон Щук в Академията, в училището за изящни изкуства Ханс Хофман и в университета при Хайнрих Вьолфлин. През 1923 и 1924 г., като студент в Мюнхен, той пише за неразбирането на модерното изкуство.

През 1926 г. той се премества в Париж и се установява там като художник, като същевременно посещава Académie de la Grande Chaumière (с Othon Friesz и André Lhote). Кръгът му от приятели включва Колет, Андре Дерен, Рене Журден, Пол Поаре и Морис Равел. Bayrle следва предложението на Rene Jurdain да сподели пространството в студиото, но от 1928 до 1934 г. той също прекарва няколко месеца в Сен Тропе с мадам Aude. В Париж той контактува с Джорджо де Кирико, Жан Кокто, Льо Корбюзие, Раул Дюфи, Аристид Майол, Анри Матис и Пабло Пикасо. Въпреки че е активен и признат член на парижката арт сцена, изложбите му там са слабо документирани и проучени. През 1927 г. излага заедно с Арно Брекер, който също живее в Париж. През 1934 г. Фриц Нойгас пише поредица за парижки художници за списание Weltkunst, една статия е посветена на Байрле. От Париж той предприема живописни пътувания до Англия.

Алф Байерле

През 1934 г. Лео Фробениус му предлага да се върне в Германия и да го придружи в Африка като научен и художествен сътрудник в института. Две години по-късно е публикувана Im Land des Gada, „Миграции между руините на хората от Южна Абисиния“, придружена от 40 плочи с дълбок печат от Алф Байрле. Географското дружество във Виена преценява през 1936 г.: „Освен красивите снимки, художникът Алф Байрле е допринесъл и с голям брой рисунки, които, доколкото илюстрират етнографски и антропологични мотиви, са и научно ценни.“

В Етиопия Байрле се сдобива с икона, озаглавена „Свети Георги, убиецът на дракони, спасява девицата Бирутавит“, която по-късно дарява на религиозната колекция на университета в Марбург. Последваха допълнителни експедиции до Южна Франция, Испания, Либия и Етиопия, поне една от тях заедно с Адолф Елегард Йенсен. Когато Хелмут и Илзе Воленберг пътуват до Африка през 1988 г., синът на Бамбал дер Консо гордо им показва портрет, нарисуван от Алф Байрле на бащата на Бамбал.

Германия

През 1937 г. пътуванията приключват и Байрле се премества в Берлин със съпругата си Елизабет Вайс, която има докторска степен по история на изкуството.Неговият син Томас Байрле е роден там на 7 ноември 1937 г. Става и художник. През 1939 г. е призован на военна служба и попада в плен. Съпругата му и тримата му сина са евакуирани в Оберндорф близо до Гелнхаузен през 1940 г. По време на бомбардировките през 1943 и 1944 г. голяма част от предишното му творчество е унищожено. Байрле живее със семейството си в Оберндорф до 1953 г., но от 1948 г. има студио във Франкфурт. Става член на професионалната асоциация на визуалните артисти във Франкфурт на Майн. В ранния следвоенен период, в допълнение към художествената си работа, той също приема поръчки за декори и декорации и преподава като професионален учител в училището Гутенберг, един от учениците му там е Герд Керер. Както Алф Байрле, така и Томас Байрле имаха своето студио в същата къща като Адам Зайде на Röderbergweg № 64. През 1966 г. Алф Байрле откри второ студио в Бон и през 1968 г. беше един от основателите на групата на художниците Semikolon и член на художника група Бон. През целия си живот той отказва ретроспекция на творчеството си, така че голямата изложба през 1980 г. показва предимно съвременни творби.

След смъртта му през 1982 г. ретроспективи са показани във Франкфурт през 1985 г. и в Бон през 1989 г. През 1987 г. Адам Сайде посвещава своя роман „Ребека“ на паметта на художника Алф Байрле. Weltkulturenmuseum показа две изложби през 2012 г., една с творби на Алф Байрле и една с препратка към Алф Байрле, след което беше решено голяма част от него да бъде показана в постоянната експозиция.

През 2012 г. Weltkulturen Museum във Франкфурт показа рисунки и снимки, направени от Bayrle на 12th German Inner-Af r.