40 стр.издаден 2011 г
Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен
. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец
, в Сливен и другаде (1903 – 1904). През 1908 г. заминава за
Петербург където учи живопис в частното училище на Леон Бакст
(състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).Член на групата„Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век
се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с
модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от
Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих,Иван Билибин
, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп.„Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща България
, участва в Балканската война.През 1913 – 17
.Съредактор на сп.„Златорог“– от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър
в София (1923 – 24), където поставя през 1923 г. пиесата на
Морис Метерлинк
„Мона Вана“и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекарв Министерството на просвещението. Председател (1927) на дружество Родно изкуство
пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). На 25 януари 1935 г. Цар Борис III
издава указ, с който се одържавява Радио „София“
. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема постаглавен ръководителна радиото и остава на него до смъртта си.
Умира на 5 март 1943 г. в София.
Творчество
Сирак
Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното
българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на
българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия
си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през
1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията„Наш живот“, Демократически преглед,„Наблюдател“,„Слънце“,
„Българан“
.Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава
интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на
българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните
картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на
стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на
образите.Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията„Българска реч„Съвременник“„Везни“„Хиперион“,Златорог,Художествена култура“и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма(статиите„Старо и ново изкуство“– 1919 г.;„Тайната на примитива“– 1923 г.).