на словашки език
страници 170

Роден на 15 февруари 1922 г. в с. Локорско, Софийско, той е типичен пример за това, че във футбола невинаги денят се познава от сутринта. През 1940 г. играе в юношеския тим на „сините“. Проявите му по-често предизвикват любопитство и ирония, отколкото възхищение у публиката.

Високият му ръст спомага за добрата му игра с глава, но топката най-често не слуша краката. Може би затова му излиза прякора „футболист без крака!„

Не така обаче мисли треньорът Асен Панчев. Той упорито налага младежа като централен нападател и скоро нападението на „Левски“ става немислимо без него.

Той е в основата на двойния успех на „сините“ за сезон 1941/1942 с 11-те гола в шампионата и 6-те гола за Царската купа. Двете години в казармата и военновременната обстановка спират неговия подем. Но идва 1945-1946 г. и Ласков е отново в стихията си.

„Сините“ пак правят дубъл, а той е голмайстор №1 – в 12 мача от шампионата 11 гола, в 8 мача за Купата на Съветската армия – 12 гола! Фланелката с №9 на националния тим е вече твърдо негова. На първата следвоенна Балканиада в Тирана (1946 г.) е определен за футболист №1 на турнира.

В края на 1946 г. Божин Ласков заминава да учи медицина в Чехословакия. Там първоначално започва в „Жиденице“ (Бърно), но скоро е привлечен от „Слован“ (Братислава). Братиславци са шампиони на Чехословакия 3 години по ред (1949, 1950 и 1951 г.), а Божин Ласков с 65 отбелязани гола е главният голмайстор на тима.

Приел чехословашко поданство, той е привлечен и в националния тим на Чехословакия. Така, Божин Ласков става първият българин, играл в друг национален тим. След футболната си кариера е дългогодишен лекар.

Отива си от този свят на 1 април 2007 г.