ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ . САМОКОВЪ - ЧАМКОРИЯ .

Константин Щъркелов
 
български художник
Роден
 
25 март 1889 г.
София, Княжество България
Починал
29 април 1961 г. (72 г.)
София, Народна република България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
Учителипроф.Иван Мърквичка
Направлениепейзаж, портрет
Семейство
БащаГеорги Щъркелов
МайкаМария Щъркелова
СъпругаСоня Стойкова
ДецаБогдана Щъркелова,
Весела Щъркелова
Уебсайтshtarkelov.info
Константин Щъркелов в Общомедия

Константин Георгиев Щъркелов е български художник-пейзажист, майстор на акварела.

Биография

Роден е на 25 март 1889 г. в София.

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя – Милан и Димитър. Дъщерята на Милан – Мария се омъжва за художника Никола Аврамов.

През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

Константин Щъркелов, 1913 година

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.

Снимка на изгорелия дом на Константин Щъркелов след бомбардировките над София по време на Втората световна война

След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено, обявен е за „чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец“.

Умира на 29 април 1961 г. в София.