Създаденото през 1356 г. Четириевангелие на цар Иван Александър е вече част от престижния списък на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

Илюстровано с 366 цветни миниатюри,Четириевангелието е едно от най-значимите средновековни произведения на българската книжовност и изобразително изкуство.

Първото пълно фототипно издание на ръкописа е в тираж от 950 номерирани екземпляра за продажба и 50 екземпляра с буквени означения, с нетърговска цел. 
 
Във всеки екземпляр има отпечатан сертификат за автентичност с изписан върху сух печат пореден издателски номер.
Луксозно подвързаният том на фототипното издание съдържа 576 страници с оригиналния размер на ръкописа и е придружен от отделен том с аналитичен текст, дело на проф. д-р Елисавета Мусакова и проф. д-р Хайнц Миклас.

Фототипното и коментарното издание са поместени в обща луксозна кутия от типа Solander box.

Каква е историята на Четириевангелието на цар Иван Александър?

През 1393 година един от най-важните български ръкописи - Четириевангелието на цар Иван Александър е изнесено от страната в Цариград, защото тогава османците обсаждат и превземат Търново. След това то е откупено от молдовския владетел Александру чел Бун. За последвали премествания няма данни и едва през седемнайсети век е открит в записите на светогорския манастир “Свети Павел”. Накрая британецът лорд Робърт Кързън се сдобива с ръкописа от български игумен на манастир и заедно с други ценности бива дарен на Британския музей в Лондон.

Защо Четириевангелието е толкова ценно?

Четириевангелието е един от най-известните български кирилски ръкописи и може би най-важния писмен документ на българската култура преди падането на Второто българско царство. Ръкописът е илюстриран с 366 цветни миниатюри и е включен в списъка на ЮНЕСКО “Паметта на света”. Това е най-добре изработеният и най-пълният старобългарски текст, представляващ уникален препис на четирите канонични евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан, изписан на кирилица с търновски устав.

Четириевангелието се издава в пълно фототипно издание от “Методиеви книги”, Румяна Стоянова, Диляна Русева и Методий Петриков.