Полк. Любомир Василев Пръвчев Легенда на авиацията.Публикувал съм книги на много добри цени,разгледайте и другите ми аукциони.ПРЪВЧЕВ, ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
Виден български военен авиационен организатор на физическата подготовка и спорта, два пъти майстор на спорта, парашутист-рекордьор и инструктор, обучил десетки парашутисти.
Роден на 23 юли 1934 г. в гр. Плевен в семейството на служещи. Завършил ВИФ “Г. Димитров” (Национална спортна академия –1956 г.) и ВА “Г. С. Раковски” (1972 г.). Бил е инструктор по физическа подготовка във ВНВВУ “Г. Бенковски” (1957-1964 г.), началник на парашутно-десантна служба в авиополк (1964-1966 г.), началник на ПДС във ВНВВУ (1966-1969 г.), началник на ПДС в щаба на ПВО и ВВС (1972-1986 г.).
Изпълнил е 1018 парашутни скока с 21 типа парашути от 13 типа самолети.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Полковник от запаса. Майстор на спорта (по плуване), майстор на спорта по парашутизъм. Сърекордьор на 5 височинни републикански рекорда.
(По автобиографични бележки, 1997 г.)
Любен Пръвчев - в средата, в редакцията на сп. КРИЛЕ
Пръвчев Фрагменти: “Жив! Защо? Очите на четири!”
• “Младежката ми мечта бе да служа във ВМС, но не потръгна. След завършването ми на ВИФ стоях 8 месеца без работа и в авиацията постъпих просто по принуда – от немай-къде, за което обаче не само че не съжалявам, но и съм благодарен на съдбата.”
• “С парашутизъм започнах да се занимавам под ръководството на полковник Калъпчиев от 1962 г. Той направи така, че инструкторите по физическа подготовка да придобият втора специалност – парашутизъм.”
• “При скок от вертолет Ми-4, след като изпълних задачата си на спускач, в бързината при прибирането на въжетата неволно съм изтеглил доста ръчката на запасния парашут. С излизане на стъпенката ръчката се доизтегля и се разтваря запасният парашут, преди да напусна вертолета. Като го напуснах, запасният се закача на една от петите и се скъсва до полюсния отвор. Приземих се успешно, но с голяма скорост на падане поради разкъсан запасен парашут и неразтворен основен на гърба. Причината – субективна. В авиацията, както казваше генерал Лазар Белухов, никога не трябва да се бърза и трябва да се тръгва навреме. Спускачът може да скача и той, но на отделен заход.
• При изпълнение на изпитателен парашутен скок на парашути серийно производство (УП-9) много върви се прехвърлиха през купола. Приземяването с такъв парашут бе невъзможно. Отрязах с ножа коланите на основния парашут и се приземих със запасния.”
• “Големите радости в службата ми са две. Първата. Като преподавател по физическа подготовка бях много взискателен и строг към курсантите. Бях извоювал те да имат занятия по физическа подготовка два пъти седмично по два часа. Всички занятия провеждах с голямо натоварване. И когато ме срещнат бившите ми курсанти, много от които са вече пенсионери като мен, с добро си спомнят онези “тежки” години. Втората. Участието ми в подготовката и провеждането на десетки хиляди парашутни скокове, денем и нощем, на суша и на море с летците и парашутистите от авиацията. Подготвил съм три випуска школници-парашутисти.”
• “В края на ХХ век българската военна авиация и парашутизмът като част от нея са в криза поради икономически причини, но никой не може да спре естествения прогрес. Ще минат години и авиацията и парашутизмът пак ще бъдат във възход. Стремежът на човека и особено на нас, българите, да летим и да скачаме (да падаме) никой не е в състояние да спре. Авиацията ще я бъде!”
• “До края на живота си ще помня грижите и личното си участие в усъвършенстването на физическата и парашутната подготовка на летците, парашутноспасителното осигуряване на полетите и самите скокове. Не искам да си спомням за предпоставките за произшествията – обективни или субективни, но те са непоправимо много. Не искам да си спомням и за хората, които с некадърното си и некомпетентно ръководство пречеха и не помагаха на авиацията!”
• “Жив останах. Защо? Очите на четири!”
• “В много страни скоковете с парашути се използват като средство за психологическа подготовка на военните. Защо и у нас да не е така? Високата парашутна подготовка на летеца му дава възможност при създадена аварийна обстановка във въздуха да действа в две направления: при изправен двигател и самолет и наличие на скорост и височина да направи всичко възможно за спасяването на самолета и себе си; при условия на действителна необходимост незабавно да напусне самолета, спасявайки живота си.”
• “Общопрощаващата максима “Човешко е да се греши” във въздуха придобива съвсем нечовешки измерения.”
(Из анкета на Цветан Цаков “ХХ век: Българска авиация, 1997 г.)
