Първата  Парашутна дружина  много рядко оригинал,корицата  има  забележка вътре  е  много  запазена не  съм  снимал  цялата.,публикувал  съм  и  автентични  фотографии и  документ .Публикувал съм  редки  книги  на много  добри  цени,разгледайте  и  другите  ми  аукциони.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство е твърдо решено да създаде такова формирование. През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.

В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна“ се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите участват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат. На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо, министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг.

В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52“ и „Хайнкел-111“, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.

След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52“ и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11“ загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок.

Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели.

Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16 януари 1943 г. е обявен щатът на парашутна рота.

На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат.[1]

Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипираното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демонстративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.

След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина пристига в Гюешево и е придадена към частите на Втора пехотна тракийска дивизия към Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпателна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продължава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си – 36 убити и 69 ранени. Изключителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината – кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: „Господин генерал, загинаха ми момчетата!“. След боевете за Стражин дружината е придадена към Първа пехотна дивизия и участва в боевете за овладяване на Страцинската позиция от 20 до 25 октомври. Общо в тези боеве дружината дава 59 убити и 109 ранени. Парашутната дружина също участва в превземането на Куманово и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.[2] На 24 ноември дружината е посрещната триумфално при завръщането си в София. Дружината взема участие и във втората фаза на войната, като на 4 февруари 1945 г. са формирани два взвода с 82 парашутисти, изпратени за охрана на 3-ти и 4-ти корпус в Унгария. На 16 април при боевете край с. Зашевац при внезапен минометен огън е убит командирът на дружината майор Любомир Ноев.[3]

„Парашутната дружина (400 войници), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище.“ – професор Божидар Димитров.[4]

18 октомври – денят на бойното кръщение на българските парашутисти е обявен за официален празник на 68-а бригада „Специални сили“.[5]

През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в Пловдив и Мусачево, създадени през 1964, се обединяват в 68-а Бригада „Специални сили“, влязла в състава на новосформираното Командване сили за специални операции (КССО) на Сухопътните войски (включващо още 1-ви Парашутно-разузнавателен полк (обединил трите парашутно-разузнавателни батальона) и 34-ти Батальон за психологически операции) на чието подчинение е чак до 2004 г. Бригадата е дислоцирана в Пловдив.

В епохата на студената война, 68-а бригада „Специални сили“ е редовен участник във всички учения на страните от Варшавския договор.