През 1923 г. писателят Дмитрий Фурманов написва романа "Чапаев", който е филмиран от Братя Василеви през 1934 г. И романът, и филмът са възприети възторжено и се радват на голям интерес. Според информация на новинарския портал Страна.ру, позоваваща се на документи от Руския държавен военен архив[2], тези 2 произведения украсяват историческата истина за Чапаев, влагат прекалена героичност в образа и добавят измислени персонажи в обкръжението му. Въпреки яркия му образ на кавалерист, летящ на буен кон, Чапаев не е можел да язди поради наранена ръка и скъсани сухожилия, което не му е позволявало да управлява кон.

 

В противовес на разкрасения образ възникват множество популярни вицове с героя Чапаев, ординареца му Петка, картечарката Анка и политкомисаря Фурманов. В руските версии Чапаев най-често се среща с име и презиме (Василий Иванович), а в българските - като "Чапай".

 

Василий Чапаев и Пьотър Пустота (Петка) са герои и на книгата "Чапаев и Пустота", която е сред най-добрите книги на съвременния руски писател мистик Виктор Пелевин. Творбата взима тези 2 образа като основа, след което категорично напуска пределите на историческата истина.