Едно изключително рядко второ издание на романа.

Първият превод на български език („Дунавският лодкар”) е издаден
през 1943 г. в тираж 3000 екз. , а вторият („Произшествия по
Дунава”) – през 1946 г. в 5000 екз. . Първият превод е
направен от Петър Дачев, вторият – от Петър Данчев, като издателите
уверяват, че те са превеждали от оригинала. в България именити автори, популяризиращи
творчеството на Жул Верн, все още не знаят за съществуването дори
на превода „Произшествия по Дунава” (1946 г.!)

Специално внимание и достойно място в проучването и
популяризирането на историята на романа „Дунавският лоцман” в
българската литература заслужава статията „Няма нищо по-хубаво от
пътешествието. По следите на „Дунавският лоцман” от Христо Христов,
публикувана през 1990 г. Той пръв в българската литература
представя подробно съдържанието на този френски роман и обосновава
факта, че Жул Верн не е негов автор. Едновременно с това Хр. Христов
прави сравнителен анализ на две версии за авторството на ръкописа на
романа и стига до заключението, че Мишел Верн – син на Жул Верн, е
„вероятният съавтор на „Дунавският лоцман”. Това прави тази книга и това издание от 1946г.изключително интересно за ценителите и колекционерите на книгите на Жул Верн. Книгата е добре съхранена. Без липсващи страници. На първа и последна страцица има леки драски от химикал, които не пречат на текста. Книга с много история, достойна за библиотека на колекционер.