Весела Люцканова е българска писателка, редактор, книгоиздател. Родена е на 21 август 1935 г. в София. Живее при биологичните си родители до тригодишна възраст, когато умира майка ѝ от туберкулоза, а баща ѝ е в затвора заради комунистическите си убеждения. Заедно с петгодишната ѝ сестра е дадена в сиропиталище. Там оцеляват по време на най-тежката бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., но Весела получава частична амнезия. Осиновена е от семейството на Люцкан Люцканов от Ловеч. Започва да възвръща спомените си през юношеска възраст. Израства в Ловеч. В София завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник "Строител" и издателство "Народна младеж".нСлед 1989 г. създава частното издателство "Весела Люцканова". Автор е на над 30 книги, от които 15 романа. Преводи на нейни творби са издадени на много езици.

 

"Минаваше два.

 

Навярно ме бяха събудили стъпките му. Прокрадваха се забързани по пътеката, която водеше към къщата. Надигнах се от леглото. Заслушах се, познавах ги добре, бих ги различила между хиляди други. Отново не искаше да го усетим и се промъкваше като крадец в собствения си дом. Вратата проскърца едва-едва, бях я оставила отключена. Той спря за миг, затвори я тихо зад гърба си, не превъртя ключа. Пак ли щеше да излезе? В два посред нощ? Спуснах крака към студения под, напразно търсех чехлите си, изправих се боса. От дишането му в антрето, шумно и на пресекулки, потръпнах цялата. Беше тичал. Погледнах тъмното лице на Христо, спеше или се правеше, че спи. И по-добре... Пристъпих нерешително към оскъдната светлина, очертала долния ръб на вратата. Можех да изчакам да влезе в стаята си, можех да избегна срещата ни, но и в неговото притаяване отвън долових безпокойство. И не издържах. Огън ни гори нас, майките! Толкова дълго го бях чакала, толкова дълго се безпокоях за него, дни наред, нощи наред, месеци... Откакто Ана го напусна, не знаех къде ходи, с кого се среща, как живее... И продължава ли да пие, или... Неизвестността ме блъсна в гърба, отворих внезапно..."