Марий Ягодов (псевдоним на Марин Петков Бочев), български писател, е роден на 17.08. 1912 г. в град (тогава село) Долни Дъбник. Завършва шести гимназиален клас в родното си село (1928) и Педагогическото училище в Ловеч (1931). Учителства в село Долни Дъбник (1931-1940) и село Войница, Велешко (1940-1941), където е граждански мобилизиран. Учи в административния отдел на Свободния университет (1941-1944). Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Работи във в. "Земеделско знаме" (1945-1947 г. и 1953-1967 г.) и в Българска земеделска народна банка (1946-1953). Член на СБП. Печата за първи път през 1931 г. във вестник "Мисъл". Автор на стихове, драми, исторически хроники, романи. Заслужил деятел на културата (1985). Книги: "Дим над градовете" (стихове, 1938), "Земя" (драма в 3 действия, 1938; 1946), "Тревога" (стихове, 1939), "Нова чест" (битова драма в 3 действия, 1945), "Ние можехме да бъдем безсмъртни. Портрети-репортажи от село" (1946), "Предтечите" (драматична историческа хроника, 1947), "Нещастният пасианс" (комедия в 3 действия, 1948), "Славовица. Шест песни за една легенда" (1948), "В поле широко" (драма в 3 действия, 1951), "Двубоят" (драма в 9 картини, 1953), "Горун призори" (роман, 1956, 1972, 1983), "Мюмюновите гълъби" (новела, 1962), "Антина и ветровете" (роман, 1963), "Мечтател" (повести и разкази, 1966), "Древният път" (1978, 1981), "Оброчни пришествия" (роман, 1979), "Юрламп, великият артист" (за деца и юноши, 1979), "Сватби в Анимерската котловина" (1982), "Упокой за несретници" (1984), "Автопортрети - и съвременни, и вечни" (1986), "Големият най-малък син" (1988), "Възкресеците и тарторът" (1990), "Да се помолим" (1993) и др.