Ужасите на войната присъстват навсякъде в "Лисица на тавана", но не като описания на битки и масова гибел, а по-скоро опосредствано - като отражение върху хора и народи. Главният герой и свързващо звено в романа - Огъстин, е завършил офицерската школа и чака да замине за фронта, когато войната внезапно свършва. Той не е усетил на собствен гръб лишенията, не е видял с очите си безсмислената и безпощадна кланица в окопите, но е съзнавал много добре колко малки са шансовете му да оцелее някой и друг месец преди и неговото да стане едно от имената, "прочетени на висок глас по време на църковна служба". Почувствал е и дълбоката болка по загубата на близък човек. Затова, макар и да е, така да се каже, във втория ешелон на "изгубеното поколение", той също принадлежи към него. Какво чудно, че подобни нему млади хора ще срещнем сред героите на Уо, Хъксли и Пауъл. Макар и да не са преки участници в боевете, те, както и героите на Олдингтън, Хемингуей или Ремарк, носят зловещия й отпечатък, изживяват дълбокия разрив с предшестващата епоха, чувстват непреодолимата пропаст между себе си и предишното поколение - според Огъстин те са "различни биологични видове". Читателят може би ще забележи, че Огъстин е връстник на Хюз. И двамата са родени на вододела не само между два века, но и между две епохи - 1900 г. Съвсем естествено авторът е много близък до душевните трепети, странната инертност и непригодност за действителния живот на своя герой.