Двата свята и "Посредникът"

Лесли Поулс Хартли (1895-1973) твори в английската литература в продължение на близо половин столетие и от първата си публикация "Нощни страхове" (1924) до края на писателската си кариера издава двадесетина романа и сборника разкази. Неговата репутация обаче се гради най-вече върху първата книга от трилогията му ("Стридата и анемоната", 1944; "Шестото небе", 1947; "Юстас и Хилда", 1947) и романа му "Посредникът" (1953). Макар повечето и по-зрелите му творби да са от следвоенния период, той не е характерното явление за това време, а по-скоро литературно наследство, ехо от 30-те години. И нищо чудно - този писател е от друго поколение. Серията романи от последните му две десетилетия (сред които "Наемният", 1955; "Двама за реката", 1961; "Тухларната", 1964, и др.) позаглъхват в прибоя на литературната вълна на "сърдитите млади хора". Това е разбираемо - когато излизат "Щастливецът Джим" на Джон Уейн и "Път към висшето общество" на Джон Брейн - съответно през 1954 и 1957 г. - шестдесетгодишният Хартли определено не е млад, нито пък е сърдит. За сметка на това е доста сардоничен - на моменти дори сатирик със сух, стипчив сарказъм. Още при дебюта му в писателското поприще, по повод на романа "Симонета Пъркинс" (1925), критиката посочва основните отлики на неговия писателски почерк: хладен, бистър стил; остър, интелигентен рисунък; наблюдателни, прецизни ескизи. В тематиката си, пише критикът Джилбърт Фелпс, Л. П. Хартли проявява искрен интерес към проблемите на личността и в най-добрите си изяви може да бъде отнесен към традицията на Хенри Джеймс, наследена, видимо, през Е. М. Форстър.