Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1985 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    144
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от френски Първан Черкаски
  8. Поредици и библиотеки
    Ариел
  9. Категория
    Класика
  10. Дебелина (мм)
    14
 
Романът за Тристан и Изолда
Средновековното писано слово често пъти е имало нерадостна съдба. Зависело е не само от неустановения правопис и относителната грамотност на преписвачите, но и от капризите на времето, което е заличавало, частично или изцяло, по известни или неизвестни причини, значителни литературни паметници. Един от тях, многократно накърняван и унищожаван, но още по-често възобновяван и обогатяван, е легендата за Тристан и Изолда. Установени са редица факти в подкрепа на хипотезата за келтския й произход, но първите художествени обработки на тази легенда са безвъзвратно загубени. Мотивът за любовта между кралския сестриник и младата кралица се среща в най-ранните ирландски разкази "Изгнанието на Уснеховите синове" и "Бягството на Диармайд и Грайне". Не е известно точно кога и как този мотив навлиза във френската литература. Той очевидно изминава пътя от Ирландия, през Великобритания, до Франция по силата на един могъщ процес на културни връзки и взаимно обогатяване между Британските острови и най-западните княжества на Европа. Този процес се обуславя от важни исторически събития и от сложни естетически предпоставки.
 
По онова време контактите между западните френски княжества и Великобритания са били чести и разнообразни. До X век езиковите различия между уелски и бретонски не са били така дълбоки и народите, обитаващи двете страни на Ламанша, са можели да се разбират помежду си и да познават взаимно фолклорните си традиции. След като нормандците завладяват Англия в 1066 г., английската господствуваща класа започва да пише на френски език (англо-нормандски диалект) и това трае два века и половина. Тази тенденция на културно и езиково сближаване достига връхната си точка през втората половина на XII век. Английският крал Хенри II Плантагенет (1133-1189) владеел обширни провинции на континента, между които Нормандското херцогство и Анжуйското графство. От брака си с Алиенора Аквитанска Хенри II получил и Аквитания. Според хрониста Пиер дьо Блоа, Хенри II с удоволствие прекарвал свободното си време в четене и в разговори с образованите си приближени. Четял на латински, на провансалски и на италиански. Родният му език бил френски, а английски кралят на Англия почти не разбирал.