Романът за Тристан и Изолда

Средновековното писано слово често пъти е имало нерадостна съдба. Зависело е не само от неустановения правопис и относителната грамотност на преписвачите, но и от капризите на времето, което е заличавало, частично или изцяло, по известни или неизвестни причини, значителни литературни паметници. Един от тях, многократно накърняван и унищожаван, но още по-често възобновяван и обогатяван, е легендата за Тристан и Изолда. Установени са редица факти в подкрепа на хипотезата за келтския й произход, но първите художествени обработки на тази легенда са безвъзвратно загубени. Мотивът за любовта между кралския сестриник и младата кралица се среща в най-ранните ирландски разкази "Изгнанието на Уснеховите синове" и "Бягството на Диармайд и Грайне". Не е известно точно кога и как този мотив навлиза във френската литература. Той очевидно изминава пътя от Ирландия, през Великобритания, до Франция по силата на един могъщ процес на културни връзки и взаимно обогатяване между Британските острови и най-западните княжества на Европа. Този процес се обуславя от важни исторически събития и от сложни естетически предпоставки.

 

По онова време контактите между западните френски княжества и Великобритания са били чести и разнообразни. До X век езиковите различия между уелски и бретонски не са били така дълбоки и народите, обитаващи двете страни на Ламанша, са можели да се разбират помежду си и да познават взаимно фолклорните си традиции. След като нормандците завладяват Англия в 1066 г., английската господствуваща класа започва да пише на френски език (англо-нормандски диалект) и това трае два века и половина. Тази тенденция на културно и езиково сближаване достига връхната си точка през втората половина на XII век. Английският крал Хенри II Плантагенет (1133-1189) владеел обширни провинции на континента, между които Нормандското херцогство и Анжуйското графство. От брака си с Алиенора Аквитанска Хенри II получил и Аквитания. Според хрониста Пиер дьо Блоа, Хенри II с удоволствие прекарвал свободното си време в четене и в разговори с образованите си приближени. Четял на латински, на провансалски и на италиански. Родният му език бил френски, а английски кралят на Англия почти не разбирал.