Интервю с авторката на романа:
"- Съществува ли Тереза, героинята, на романа "Спомени на една крадла"? Действително лице ли е?
- Съществува, разбира се. Сега е моя приятелка. Срещнах я през 1969 год. в женския затвор Ребибия в Рим...
По време на анкетата търсех героиня за моя роман. В Ребибия, римския женски затвор, последен етап на изследването, видях тази Тереза и веднага, с внезапността на любов от пръв поглед почувствувах, че това беше лицето, което ми трябваше, беше около четиридесетгодишна, но изглеждаше съвсем млада, почти като остаряло момиченце. Можах да ѝ кажа само няколко думи. За да я видя отново и да си поговорим, се върнах в Ребибия с помощта на една жена, която работеше там. Преоблякох се така, че да не ме познаят: черна перука, скромно облекло, друг грим, изглеждах друга и наистина, не ме познаха. Говорих около десетина минути с Тереза, каза ми, че има да излежава още шест месеца, че единствения адрес, който можеше да посочи, беше на някакви роднини в Анцио, селце на брега на морето, близо до Рим. Към моите въпроси не се отнесе с подозрение: тя е чистосърдечна, .спонтанна и говори без заобикалки, между нас веднага възникна симпатия, не ѝ казах за романа, нито къде съм и как би могла да ме намери: не исках да създам неприятности на лицето, което ме вкара в Ребибия. Изчаках шест месеца, след което я потърсих в Анцио и накрая я намерих в Рим. Живееше на улица "Пренестина", в една мизерна стаичка заедно с племенника си. Тогава ѝ разказах за книгата."