Лично предаване!Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Три удостоверения,издадени на инж.Крум Стайчев,участник в отстраняването на щетите от Чирпанското земетресение през 1928 г.,като инженер в д-во "Кораловаг",и две снимки.На снимката с моста,най-вероятно,той е първи от дясно на ляво,а на другата снимка от София,е в ляво на снимката,възможно е човека до него да е Борис Ангелов,негов съдружник в д-во "Крубор".Едното удостоверение,е от дирекция "ДИПОЗЕ",другото е от д-во "Кораловаг",а третото е от Главна дирекция на Железниците и Пристанищата строителна секция Михайлово-Раковски,гара Раковски.Дирекцията за подпомагане на пострадалите лица и населените места от земетресението през 1928 година (ДИПОЗЕ) е държавна институция в България, подчинена на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

Тя е създадена, за да организира държавната помощ за засегнатите от Чирпанското земетресение през 1928 година. Закрита е в края на 1931 година.Инж.Крум Стайчев,е женен за дъщерята на инж.Петър Йосифов и художничката Анна Хен-Йосифова.Жена му се казва Елисавета Йосифова,имат две деца,проф.Емилия Стайчева и Стефан Стайчев,актьор и режисьор.Крум Стефанов Стайчев е български машинен инженер в областта на металните конструкции и фундаменти. Той е първият българин, получил Хумболтова стипендия от Фондация „Александър фон Хумболт“.

През 1921 – 1927 година прави хумболтов престой във Висшето техническо училище (днес Технически университет) в Берлин.

Съсобственик е на фабрика „Крубор“ за стоманени конструкции; впоследствие технически ръководител на държавното предприятие „Крубор“ при завод „Христо Смирненски“; началник на отдела за технически контрол в завода за метални конструкции „Христо Смирненски“. Завежда научно-техническата дейност в секцията по машиностроене към общото Научно-техническо дружество към Научно-техническите съюзи. Секретар е на Научно-техническо дружество по машиностроене.

Сред постиженията му са:

конструирането на 13 железни покривни конструкции за самолетни хангари;

монтажът на железните мостове над р. Струма край Симитли, над р. Марица при с. Милево и с. Скобелево (област Пловдив);

конструкции за депото на Университетската библиотека в София;

силозите в Шабла, Балчик и Добрич;

кулокранове за България и за износ;

първият лифт на Витоша „Княжево–Копитото“;

железните конструкции на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“ и на Народния театър „Иван Вазов“;

телевизионната кула в София.                                                                                                     Българско акционерно дружество за строене на кораби, локомотиви и вагони “Кораловаг” е едно от най-големите и значими стопански предприятия в началото на XX век. Неговото създаване и разширение има интересна история.

Дружество “Кораловаг” е основано през 1927 г. от европейски индустриалци и Българско параходно дружество с цел за първи път в България да започне строеж на кораби, локомотиви и вагони. За председател е избран инж. Богдан Морфов, а подпредседатели са Лоренц Мьорн, София и д-р Фридрих Пеприна, директор на Рингхофер – Татра заводи, Прага. Във фабриката работят 450 работници, предимно специалисти.

Тържественото освещаване на “Кораловаг” се извършва на 27 април 1928 г. (прочети). Първата българска частна корабостроителница разполага с няколко самостоятелни работилници: корабостроителна работилница с док (единствен в България, с 2000 тона подемна сила), железостроителна, котлярна, леярна, шлосерна, стругарна, дърводелна, вагонна, както и работилница за поправка на автомобили.

Някои по-важни обекти, изработени от дружеството:2200 тона железни мостове за железопътни линии; 1500 тона шосейни железни мостове; редица плавателни съдове – рибарски, спортни и други лодки, за първи път изработени масово; покривни конструкции за монументални постройки, като за варненския народен театър, бургаската митница, електрическата централа Въча и др; библиотечни стелажи за библиотеката на Софийския университет; баражи за електрически централи; стълбове за електропроводни мрежи; пилони за електрически линии; парни котли, резервоари, парни шосейни валяци; товарни вагони за БДЖ; индустриални и земеделски машини; водопроводни арматури и др.Същевременно предприятието извършва генерални ремонти на голям брой локомотиви и вагони за БДЖ, на параходите на Българското параходно дружество и на разни други чуждестранни и местни дружества.На 19 и 27 май 1928 г. се спускат по вода първите построени плавателни съда – две шалани за нуждите на пристанищната служба.