Сборникът "Смъртта на Нерон" представя писателя в необичайна светлина - като майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалог и описания на душевни състояния, той създава завършени творби, които предизвикват вълнение не с наплива на чувства, а поради придобитото познание за скритите механизми на обществените и политическите отношения.
Още в ранните разкази, "Полет на рекордна височина" (1929) и "Експедиция до полюса" (1928), е набелязан един важен за днешния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и тайните на битието. Друга значима тема за Фойхтвангер е отношението на художника към действителността. В ироничен план разказът "След сезона" (1936) пресъздава последните дни на един съвременен творец, затворен в своята крехка "кула от слонова кост". Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за сложността на съществуването. Тематичният кръг в сборника се затваря с новелата "Одисей и свинете" (1947). Писателят представя митичния Одисей, богоравния страдник, като "модерен човек", вече изпитал "досадата от цивилизацията".