Основният мотив в "Степния вълк" е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.

 

Пътят на примирението е изобразен като гибелен.

 

Къде аутсайдерът Халер може да се докосне до обществото? Вече не и в професорския дом, само старата кръчма остава убежище за единството на огорчените, самотните и нещастните за час или два, където се залъгват до следващата вечер. Драмата на Хари е болест на времето - Хесе подчертава това, пътят към хуманността е мъчителен.

 

Цялата му проницателност е насочена към себе си.

 

Вглеждането в собствената същност е болезнено, но едновременно упойва болките, причинени от света.