Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест "Легенда за Света София" (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен" ("Отроци", "Иноци", "Юнаци") (1931-34), и на романите "Празник в Бояна" (1950) и "Ивайло" (1962), с които е продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.