Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе "Нова генерация" около бившия "Кравай". А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в "Малката текила" в Созопол, където звучи "Сайпръс Хил".

 

Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да я спестиш. И че музиката е разказ без разказвач, съвършен и невъзможен. Светнал и изчезнал - в нищета и блясък - като жираф в чаша с "Блъди Мери".