Какъв художник, какъв импресионист! Има моменти в текстовете му, когато не можеш да повярваш на очите си - картината е изумителна, точна и чиста, сякаш гледана през капка роса! Четката му не се влачи по платното, а го сече с къси, резки мазки. Рисува, рисува, дълбае и дълбае. И напомня: Това е България. Обичайте я, казва, няма нищо по-прекрасно от тая земля българска. Ваша е тя и вие сте нейни. И все устремен, задъхан, все едно изкачва височина: казва се само най-важното, защото дъхът ще ти трябва, за да стигнеш още нагоре. Къси фрази - кокал и мускул, нищо излишно.
Ангел Русков