Роман за Илинден

Върховните мигове от новата българска национална история - Априлската епопея през пролетта на 1876, Илинденско-Преображенското въстание, Септемврийското въстание и социалистическата революция на Девети септември - са непосредствено свързани, към тях някъде водят всички следи на върховите постижения в българския роман, в нашето голямо прозаическо изкуство. Достатъчно е да тръгнем заедно по най-високия му гребен, за да се уверим: "Под игото", "Записки по българските въстания", "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Иван Кондарев", "Тютюн".

 

Така е и до днес, до съвременната българска литература, която продължава да черпи вдъхновение от най-големите народни движения в нашата история, да ги осмисля от нова гледна точка. И както бе и с повестта на Генчо Стоев "Цената на златото" - през шестдесетте години - дори да се добира до нови художествени внушения и обобщения за тези събития.

 

Един от романите на изминалото десетилетие, който привлече вниманието на широкия кръг читатели и критиката и сега излиза в своето трето издание, бе романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". Той се отличава със своята парлива актуалност във връзка с опитите за фалшифициране на фактите от историческото минало на нашия народ, на националноосвободителното движение на българите от Македония в края на миналия и началото на сегашния век, с недвусмислената си и страстна позиция спрямо посегателствата към нашето историческо наследство.

 

Свобода Бъчварова тръгва към своята тема със солидна историческа екипировка, на интелектуално всеоръжие, с душевно сродство и съучастие с цялото онова вълнение, което обзема човека, когато се докосва не просто до историята, а до живота и съдбата на своите, на бащите и дедите си, на своя род. Произведението не е хладен исторически роман за отдавна минали времена и събития, а роман - себепознание, роман за историята, чиито рани още по-остро чувстваме днес, история на нашите души.

 

Авторката чувства и знае как се е завързал костеливият възел около Илинден. Тя взема събитията отпреди въстанието, някъде от първата година на века, минава през големия пожар, за да продължи с последиците; тя създава призрачния образ на Дилбер Танас, който от нашето време, като наш съвременник, всекидневно хвърля уморен поглед към различните епизоди от една епопея, която от ранна младост е предопределила живота му. Същевременно се чувства, че романистката има ясна и мащабна представа, сърдечно преживяна идея за цялата съдба на движението - за неговото зараждане след разкъсването на България от Берлинския договор, за неговия апогей на Илинден, за криволиците и раздорите след това, за цялата му трагика и неочаквани резултати.