Твореца седеше на престола и размишляваше. Зад Него се простираше безграничната небесна твърд, окъпана във величествена светлина и багри; пред Него като стена се издигаше черната нощ на Пространството. Могъщ, подобен на сурова планина, Той се извишаваше до самия зенит, а божествената Му глава сияеше във висинето като далечно слънце. В нозете Му стояха три гигантски фигури, които почти се губеха пред Него - това бяха архангелите, чиито глави стигаха едва до глезените Му.

 

Творецът престана да размишлява и рече:

 

- Размислих. Вижте!

 

Той вдигна десница и от нея рукна ослепителен огнен поток - милиони огромни слънца, които разкъсаха мрака и пронизвайки Пространството, полетяха към неговите крайни предели, все по-надалеч и по-надалеч, все по-малки и по-мъждиви, докато се превърнаха накрая в диамантени гвоздейни главички, проблясващи под необятния свод на вселената.

 

След един час Големия съвет биде разпуснат.

 

Потресени и озадачени, архангелите се отдалечиха от престола и намериха едно уединено кътче, където можеха да си поговорят свободно. Но никой от тримата не бързаше да започне, напротив, всеки очакваше друг да стори това. Всеки гореше от нетърпение да си каже думата за великото събитие, но предпочиташе да не взема становище, преди да е чул мнението на другите. И тъй, започна се безцелен, тегав разговор за незначителни неща, който се проточи скучен и отегчителен, докато накрая архангел Сатана събра всичката си смелост - а смелост на него не му липсваше - и направи решителната крачка. Той каза:

 

- Знаем много добре, господа, за какво сме се събрали да поговорим, тъй че да оставим преструвките и да започнем. Ако Съветът е на същото мнение...