Лично предаване!Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Рикарда Хух (на немски: Ricarda Huch) е немска поетеса, романистка и историчка, родена в Брауншвайг в семейството на едър търговец. В рода ѝ има много литератори и историци на културата.Тя е първа братовчедка на Анна Хен-Йосифова,немска художничка женена за българина инж.Петър Йосифов.Едното писмо/картичка/ е от Рикарда Хух,до Анна Хен-Йосифова,това от Падуа 1924 г.,а другото от 1934 г. е до мъжа и Петър Йосифов/до семейството предполагам,имали са и две дъщери/,Анна Хен умира през 1931 г.На снимката вляво е инж.Петър Йосифов,до него е жена му Анна Хен-Йосифова,а между тях е Рикарда Хух,снимана е около 1900-та година.Рикарда Хух следва в Цюрих, понеже университетите в Германия все още не допускат жени. Изучава история, философия и филология и става една от първите жени, получили докторска титла. Намира си работа като секретарка в Цюрихската централна библиотека и после като учителка в девическа гимназия. Намеренията ѝ да основе в Бремен школа за подготовка на момичета за следване в университет, пропадат. След два неуспешни брака поетесата се преселва при дъщеря си в Берлин, а после живее в Хайделберг, Фрайбург и Йена.Когато през 1933 г. в Германия на власт идва Хитлер, Рикарда Хух като протест срещу настъпващата „империя на пъкъла“ напуска Пруската академия на изкуствата и е подложена на силен политически натиск, но остава да живее в Германия. След края на Втората световна война – малко преди смъртта си – тя става почетен председател на Първия немски конгрес на писателите в Берлин (1947).Ранната лирика на Рикарда Хух, публикувана под псевдонима Рихард Хуго в книгата „Стихотворения“ (1891), е изпълнена със страстни чувства и меланхолични настроения в стила на неоромантизма от края на XIX век. Според поетесата духовното обедняване на западния свят започва още през XVII век със загубването на чувството за човешка самоличност и Бог. Но постепенно тя се домогва до възгледа, че нравствената цел трябва да стои над естетическата форма, а научното познание – над индивидуалния емоционален порив. Нейното творчество става по-рационално и идейно по-задълбочено, подкрепено от убеждението, че вечните божествени закони стоят над преходния материализъм на епохата.През 1924 г. тя публикува изследване за анархиста Михаил Бакунин , озаглавено Michael Bakunin und die Anarchie.За антологията си „Немски поети“ (1911) Пенчо Славейков превежда стихове от Рикарда Хух.Поетесата е отличена с наградата „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1931) и за цялостно творчество с литературната награда „Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг (1944).

Избрана е за почетен доктор на Йенския университет „Фридрих Шилер“ (1946).В нейна чест град Дармщат учредява през 1978 г. литературната награда „Рикарда Хух“.След Втората световна война Томас Ман почита Хух като „първата дама на немската литература“.