Лично предаване!Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Паубата на кораба "Надежда" 2 ноември 1898 година,с част от екипажа.За двама от хората на снимката,мога да кажа със сигурност кои са,това са капитан-лейтенант Станчо Димитриев/първи от дясно на ляво,прав,с лявата ръка в джоба,разкопчан/,в ляво от него,в центъра на снимката,човека с брадата вдясно от капитана,е машинен инженер Петър Йосифов.Имам съмнение,дали капитана долу в ляво на снимката,клекнал с опряно дясно коляно на палубата,не е капитан Пол Пишон,но сигурно бъркам.Писмото е писано от инж.Петър Йосифов до Анна Хен,германка,с която току що се е сгодил на път за Бордо,Франция,женят се на следващата година.Това е известната художничка Анна Хен-Йосифова.Писмото е писано на кораба,а печатите са от френския град Ла Рошел с пристанище Ла Палис на Атлантическия океан.Корабът е спуснат на вода на 10.09.1898 г.,приет е на 22,10,1898г. от капитан Пол Пишон с новосформирания български екипаж в Бордо и още същия ден отплава за България.„Надежда“ е кораб, първият и най-големият за времето си в Черноморската флотилия на Военноморския флот на България.

Корабът е построен през 1897 – 1898 година в корабостроителницата „Шантие е Ателие дьо ла Жиронд“ в Бордо по проекта на френския кораб „Казабианка“. Въоръжението му е монтирано през 1900 година.По своите характеристики той е авизо-миноносец, но тъй като е най-големият български боен кораб за времето си, е наричан крайцер (кръстосвач).Станчо Димитров Димитриев е български офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на Крайцера „Надежда“ и командир на Военноморския флот на България.Станчо Димитриев е роден на 22 март 1866 г. в с. Беброво. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война (1885) се включва в редовете на 7-и пехотен преславски полк и взема участие в боевете при с. Радейна и с.Пирот (14 – 15 ноември), където е ранен. За участието си във войната е възнаграден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.През 1886 г. взема участие в детронацията на Александър I Батенберг и в състава на конвоя, който го е есктернирал по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9-и пехотен пловдивиски полк като редник.По-късно е амнистиран и продължава обучението си във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 70-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк.През 1888 г. е зачислен във флотилията и Морската част в Русе.На 18 май 1890 г. е произведен в чин мичман I клас. Същата година като мичман I ранг от Флотилията и морската част и е командирован за обучение в Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия, като завършва през 1893 г. На 2 август 1894 е произведен в чин лейтенант, а в периода 1897-1898 г. специализира във Френски военноморски флот.На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин капитан-лейтенант, а през следващата година е назначен за командир на Крайцера „Надежда“. По-късно през 1905 г. е назначен за началник-щаб на флота. В периода (1 юли 1908 – 15 април 1911) командва Военноморския флот на България.Капитан I ранг Станчо Димитриев е женен и има 4 деца. Умира на 13 април 1913 в София.Петър Йосифов е български инженер и представител на пиротската емиграция в България.Роден е през 1870 г. в семейството на Тоша Йосифов в град Пирот в тогавашната Османска империя. Клаузите на Берлинския договор от 1878 г. отреждат областта да бъде предадена на Княжество Сърбия, което води до емиграция на пиротчани към възстановената българска държава, сред които и бъдещият инженер.Семейството му се заселва в близкото до Пирот градче Цариброд. Именно в къщата на Йосифови в Цариброд отсяда „патриархът на българската литература“ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война от 1885 г.Заедно със свои съученици Йосифов се грижи за ранени български войници в царибродската гостилница, превърната в превързочен пункт. В хода на войната през гостилницата минава дори Княз Батенберг, а там за първи път Вазов чете строфи от стихотворението „Новото гробище над Сливница“.Завършва образованието си в елитния Технически университет в Брауншвайг, където се запознава с бъдещата си съпруга, германката Анна Хен. Двамата се връщат в България през 1900 г.Към онзи момент Анна вече е художник с практика зад гърба си и се включва активно в българския културен живот, и намира топъл прием сред артистичните среди на столицата.За нуждите на семейство Йосифови арх. Пенчо Койчев построява къща до Руски паметник – един от ранните образци на стила сецесион в България.Петър Йосифов, отбелязан като P. Iossifoff, ingénieur, е сред пиротчаните видни софийски жители, което през 1919 г. се подписват под Адрес-плебисцит с настояване Пиротско да не бъде връщано на югославската държава след Първата световна война.Умира през 1959 г. Погребан е в Парцел 22 на Централните софийски гробища.