НАХОДКА! Ранна работа на един от класиците на маринистиката-Марио Жеков.

В антвентичният си вид ,както си е стояла близо век. Може да се смени рамката с антирефлексно стъкло и ще светне още повече.

 Роден е на 16 октомври 1898год. в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. Наученото показва в няколко акварела, които прави през 1915г. на брега на Дедеагач. През 1917 год. е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. Есента на 1918г. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София /сегашната Художествена академия/, което през следващата година напуска.  През 1920 година заедно със своя по-млад съгражданин и колега Никола Аръшев /1895-1984/ организират малка изложба в Стара Загора, а в началото на следващата година за няколко месеца е художник-декоратор във Варненския театър. През лятото на 1921г. е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.В края на пролетта на 1924 Марио Жеков пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица.

През есента на 1926 художникът се завръща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата.

Между 1933 и 1936 Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър.През 1936 Марио Жеков заминава за Далмация. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Обществено-политическите промени в България след 1944 подлагат на изпитание свободолюбивия му характер. През тези смутни години художникът намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето. След 1948-1949 живописта му губи, в известна степен, богатството си на нюанси. През следващите години, паралелно с пейзажите той работи в областта на сценографията и релкламното

оформление.Завършва пътя си в 1955г.