"На тоя свят съществуват голямо множество чудни и непостижими личности. Гледаш ги - няма нищо, ..., анализираш ги - не намираш нищо, но сляпото щастие се търкаля над тях, пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие, .... Чудно! Един от тия щастливи или случайни херои е бил и Нено чорбаджи." Живели Нено и Неновица в материално изобилие и охолство, и духовна пустота и бедност. Родил им се Никола. Израснал в среда на егоизъм, безхаберие и безделие. В него не били възпитавани изконни ценности, а господарско самочувствие и презрение. Дали упадъкът е неизбежен или обществото създава удобна среда за духовно обеднелите чорбаджии?

 

Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 - 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения "Загорец", "Желание" и "Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които "Войвода", "Стоян" и "Сирото семейство". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби "Мамино детенце", "Хубава си, моя горо..." и "Българи от старо време".