Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    252
  6. Корици
    Меки
  7. Поредици и библиотеки
    Фантастика
  8. Категория
    Фантастика и фентъзи
  9. Дебелина (мм)
    10
 
Фантастични разкази и новели
 
Предисловие
Обикнах тази печална и объркана история, може би защото в нея намерих онова, което тревожи всеки съвременен учен - страха за съдбата на собственото си дело. В този хаотичен свят всеки от нас е функция на всички останали, затова добрите намерения са едно, а последиците им - нещо съвсем различно.
 
Тази история започва с дебел куп нестандартни сини листове, които купих на безценица от някакъв грък в Атина. Продавачът - заекващо старче с вид на джебчия - очевидно беше зажаднял за бутилка мастика и дълго ме уверяваше, че ще притежавам съкровище, при това "романът" (така го нарече, роман) бил написан от самия дявол, живял някога в тяхното градче Кипарисия; по-точно, авторът в началото се явил в образа на син божи, но душата му била желязна, та затова след туй се превъплътил в Рогатия и така нататък. Не че повярвах на цялата тази измислица, но може ли един историк да устои пред изкушението да надникне в пакет ненужна хартия? Загънах всичко във вестник и го помъкнах към хотела. Когато подредих и прочетох "записите", разбрах, че притежавам най-тъжния дневник на земята.
 
В началото не разбирах кой е авторът, защо е писал с такива дълги и странни изречения. Той сякаш е гледал света през деформираща леща, затова събитията бяха неуравновесени, концентрирани до критични маси и взривоопасни.
 
Кой е той - ето кое не ми даваше мира. Как се е появила на света тази смесица от огън и лед, от бруталност и нежност, от любов и егоизъм, от сълза и насмешка? Какво е искало и търсело от нас това и жестоко, и сантиментално същество? Как е живяло с огромния си товар омраза? Кому е изплаквало своята горчива участ и от кого е търсело съчувствие?
 
Разгръщах страниците и онемявах от изненада, от възторг, от гняв. Исках да плача и да ругая едновременно, да удрям и да защитавам - болеше ме, без да знам защо и за кого. От страниците някой ми подаваше ръка, но аз не исках да я поема; някой търсеше мен или всеки друг, но призивът му ме оставяше хладен и равнодушен, защото човекът е безразличен към високомерната мнителност на безсмъртния.