"Безделниците от Стария дворец" на Матей Караджале (1885 - 1936) сравняват с "Гепардът" на Джузепе Томази ди Лампедуза.

Залеза на миналото - това описва и Караджале с тъга и реализъм. Неговите герои, последни издънки на знатни родове, живеят двойствен живот - на духовни стремления и на разюздани нощни похождения из букурещките вертепи, където давят отчаянието си, родено от чувството за обреченост. Редят се спомени и въображаеми пътувания във времето и пространството с един зрелищен спектакъл, в който са вплетени ирония и сатира, буфонада и гротеска, все багри от един по ориенталски пъстър балкански свят.