Художници на горчивата истина

 

Читателят има право на обяснение: какво е позволило на издателите да включват двама автори в един том? Тъй тясно ли е свързано творчеството на двамата сицилиански писатели?

 

Трудно е днес да си представим Сицилия от миналия век. Бедна страна, почти пустиня, сякаш къс от Африка... Потискащ остров, останал насаме със своята вековна изостаналост, с поизтрити спомени от безброй тирани. Тук са били владетели гърци и римляни, византийци и сарацини, нормани, свеви, австрийци, Арагонска династия, Бурбони - седнали на трона на Кралството на двете Сицилии... А животът в селата си е оставал все какъвто е бил, вън от историята... Благородниците стоят като обсадени в Палермо и Катания или прекарват времето си в столицата - Неапол. Та нали към селата, които владеят, няма пътища за техните каляски: пътищата са пригодени не за колела, а за конски и магарешки копита. В замъците по селата благородниците бягат само когато има епидемия от холера. После има опасност по прашните пътища да срещнеш въоръжени мълчаливи конници...

 

Животът в селата е монотонен, затворен, накъдето погледнеш - егоизъм и грубост, рожба на оскъдицата. В тесните вонящи улички без полъх от новини и чист въздух тлеят клюкарство, завист. Всеки наблюдава всекиго.

 

А наоколо скалисти хълмове, сякаш стени на затвор, кактуси, серни пушеци, бликащи направо из адските глъбини. Някъде далече се издигат снежни планини, вулканът Етна и над всичко е прекрасното и безразлично синьо небе...