• ,,Сърмалъ " , предшественик на сегашните ,,биндаллъ" и рокли. На около 100 години. Носията е във вид, в който са се използвали от жените  от османската империя. Състои се от 5 части: елек, шалвари , риза ръчно тъкана, учкур и чембер. Пълен комплект носия.Богато бродирана,  като моделът   почти не се среща вече. Бродирани са от самите бъдещи булки върху гергев със сребристи конци, от там идва и името ,,Сърмалъ". Отначало на една кука е направена плетеницата. След това върху гергев е опънат плата, върху който е начертана фигурата с креда. По очертанията с игла се обшиват конците. Типични за района на Делиормана от преди 70 години. Тези модели  са на изчезване. Има единични бройки при по-възрастните жени. Носията елек и шалвари се носи, заедно с ръчно тъкана риза, с учкур и чембер за главата. Аз предлагам шалвар и елек. Тази носия носи нотки от носиите на жените през Османската империя. Обшиването на носията отнема от 6 до 10 месеца труд на жената през свободното и време. Размерът е универсален.

По принцип тази носия се е носила на къната.

Турски народен обичай. В навечерието на сватбата в момичето се прави къна. Това обикновено ставало във вторник или сряда. Тържеството къна при момичето е прощаване с близки и приятелки, това е моминска вечер, на която присъстват само жени  невести .  Къната се давала от майката на момичето.  Вечерта започвала с танцуване. Годеницата стояла, а срещу нея се редували да танцуват една след друга приятелките и с грандиозни стъпки, извиване на тялото и правене на фигури с ръце. Къната омесвали в съд, в средата на който имало запалена свещ. Някое момиче поемало съда и го предавало на друго  така обикаляйки около годеницата, къната вървяла от ръка на ръка. Най-напред бавно били къносвани пръстите на момичето, дружките му запявали тъжни, прощални песни и всички плачели.