Състояние,по снимките.Предаване само на лична среща в София,района на Бъкстон или Руски паметник,не работя със спедиторски фирми.Ако имате въпроси,пишете на лични.Първо издание 1924 г.Автограф с посвещение от автора за писателката Евдокия Божкова.Размери 21/13,5 см.,корици меки,54 стр.,зацапване и пожълтяване на корици и последен лист,последните три-четири листа имат леко пожълтяване в края на листа от горната и долната страна.Георги Порфириев Стаматов е съдия и писател в България от имигрирало семейство на бесарабски българи.Учи в Южнославянския пансион при Тодор Минков. След Руско-турската освободителна война се преселва в България с баща си юриста Порфирий Стаматов през 1879 г.Завършва военното училище в София с чин подпоручик. Служи за кратко като офицер в артилерията.Завършва право в Софийския университет.Сред многото познати и приятели на Стаматов и съпругата му Верочка (Вера) е лидерът на широките социалисти депутатът Янко Сакъзов, който е женен за писателката Ана Карима, с която имат 3 деца.Вера Стаматова и Янко Сакъзов обаче се влюбват и той се развежда с Ана. Стаматов хваща Вера под ръка,отвежда я при Сакъзов и си тръгва сам.Стаматов работи като съдия в Кюстендил, Трън и София.След приключването на съдийската си кариера наема (през 1928 г.) за свой дом 3-тия етаж на красивата къща на улица „Юрий Венелин“ 11.Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 90-те години на XIX век, дебютирайки през 1891 г. със стихотворението „Невесел е за мен денят“.Първия си разказ публикува в списание „Мисъл“ през 1893 г.Сътрудничи на списанията „Мисъл“,„Съвременник“,„Листопад“, „Златорог“,„Македоно-одрински преглед“. Близък сътрудник на Македонския таен революционен комитет в Женева. Той е и една от най-солидните връзки на комитета с руските анархисти. За кратко участва в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.