Идеята за роман на историческа тема, обсебила Йордан Вълчев спонтанно и в резултат на заредена с напрежение атмосфера, се вписва органично, но по доста необичаен начин сред повествованията, посветени на българското минало. И едното, и другото намират своето потвърждение в два знаменителни факта. Първият се състои в съвпадението - замисълът за "Стъпала към небе" възниква през 1952 г., точно когато Димитър Талев отпечатва романа "Железният светилник". А годината, когато белетристът издава първия том "Напред знамената", е типична за ситуацията, в която излизат "Време разделно" (1964) на Антон Дончев, "Летопис на смутното време" (1964) на Вера Мутафчиева, "Цената на златото" (1965) на Генчо Стоев... Не е трудно да се каталогизират различията между тях. Показателното е, че едва те узаконяват категоричното преодоляване на вазовско-загорчиновската традиция. По този начин, от една страна, бе осигурен собствен суверенен подход към сюжетите от миналото, от друга - бе улеснено и подпомогнато следващото поколение романисти в лицето на Георги Марковски ("Хитър Петър"), Димитър Яръмов ("Преображение Господне") и др.

 

Сред "Бележките" си по повод на "Стъпала към небе" Йордан Вълчев записва следното:

"Всъщност какво правеше лека работата ми над трите исторически романа? - Те представляват една особена аналогия с най-актуалната ми съвременност. Писател съм за съвременни сюжети. Но необходимостта ме накара да обърна погледа си назад - материалната и гражданската необходимост, - добре че бяха в единство, инак можех да пропадна, и добре, че можах да издържа на глада двадесет години."