Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder - und Hausmärchen ("Детски и семейни приказки") през 1812 г. с втори том през 1814 г. ("1815" на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Братя Грим са знаели и сръбски език, част от приказките взели от сръбския - поддържали връзка с Вук Караджич[1]. Вещици, гоблини ("таласъми"), тролове ("зли великани") и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад - така например в книгата си "Психоанализа на вълшебната приказка" детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като истински митове.