Лицето и маската: ето същинската тема на романа, тема, която Фриш разработва почти във всяка своя творба, изследвайки я от различна гледна точка.

 

Митологическият праобразец на Щилер е безсъмнено Одисей. Щилер също напуща своята Швейцария и също на кораб се отправя към жадуваната победа над миналото и себе си. Той броди в тъмнината на трюма, из мрака на съзнанието си, препъва се, наранява се в ръждясалите остриета на спомените си, ближе раните си, невидими за хората. Подобно на Одисей Щилер е повече страдалец, отколкото хитроумец. Щилер се спуска в подземието на душата си, броди из лабиринтите му, воден от слабия светлик на разума си, но не намира никаква истина, никаква мъдрост, която да му стане опора.

 

Също като Омировата "Одисея" романът на Фриш пресъздава една семейна драма, изпъстрена с разкази за пътешествия и приключения, със семейни сцени, предания и приказки.