Откъс от книгата:
"Улман се повъртя на едно място, помаха насам-натам електрическото фенерче. Дявол да го вземе, в такава мъгла и на десет крачки нищо не се вижда. Извади свирката и пронизително изсвири.
Чу се далечната проточена свирка на локомотива. Мъглата заглушаваше звука и на Улман му се стори, че не свири старият маневрен локомотив, а някакво хлапе си играе с детска тръба. Такава, каквато някога беше подарил на сина си.."