В романа се разказва за група ученици от бурно развиващата се Будапеща в началото на 20-ти век, които защищават своята площадка за игра от "червеноризците" - друга група момчета, които искат да я завземат. Момчетата гледат на площадката като на свое "отечество", а на себе си като на нейна "национална армия", и непрекъснато използуват цялата терминология на национализма, която е толкова обичайна по онова време в Унгария, колкото и другаде в Европа.

 

Сражението, водено с "пясъчни бомби", приключва, когато най-слабото момче, Ерньо Немечек, когото другите момчета допреди са мислели погрешно за "предател", умира. Немечек, вече тежко болен, умира от последиците от пневмония след като се присъединява към битката въпреки сериозното си заболяване.

 

Скоро след смъртта му момчетата са прокудени от своята любима площадка-отечество от строители, които започват да строят жилищен блок на този терен. Книгата завършва с духа на униние и разочарование, в който един от героите горчиво отбелязва: "Нашето отечество ни предаде".

 

На книгата може да се гледа като на язвителна сатира на европейския национализъм и като на предчувствие за Първата световна война, която избухва няколко години след нейното издаване. Това послание е проникващо, въпреки че повествованието не засяга политиката и се възприема леко от децата.